Географските особености на района обуславят социалната характеристика на Малко Търново и прилежащите към общината населени места. Традициите на Католическата църква тук датират от 150 години и намират последователи и днес в лицето на Каритас .

 

Община Малко Търново се намира в Бургаска област, разположена е на южната ни граница с Република Турция. Тя е една от най-големите по площ общини и най-слабо населената. В нея има 12 населени места, като най - големите от тях са: Малко Търново - общински център, село Граматиково и село Звездец. Останалите селища са с малък брой население, недоизградена или амортизирана инфраструктура. Разстоянието от Малко Търново до областния център Бургас е 72 км., а до София около 500 км. Разстоянията между селата и общинския център са между 14 и 40 км. Транспортно обслужване от селата до Малко Търново има два пъти седмично.

 

Основен поминък на населението е дърводобивът. Най-висок е относителният дял на безработицата при момичетата и жените - 76%, като най-голяма е групата на възраст между 20 и 24 години. Младите мъже с образование работят основно в Гранична полиция и в поделенията на другите държавни институции, представени на територията на общината. Средната заплата за общината е 260 лева. Със закриването на рудодобива, съпътстващите го производства и малките цехове за производство на козметика и електронни продукти настъпи масова миграция сред работоспособното население, което доведе до демографски срив. От 6354 жители през 1992, в настоящия момент жителите на Общината са около 3500 души. От тях  около 2000 живеят в град Малко Търново.

 

Ромското население - 30% от жителите на Общината е без образование и квалификация. Децата от ромски произход са 60% от учениците в Малко Търново. В Малко Търново се намира и единственото училище в общината, което от 2008 е обявено за „Защитено училище”. Децата на възраст от 7 до 15 години от с.Звездец и с.Граматиково са 67 (роми) и пътуват всеки ден до Малко Търново. Излизат от домовете си в 6.30 ч. и се прибират в 18.00 ч. Детските градини са 3 – в общинския център, в с. Граматиково и в с.Звездец. В селата, децата в градините са 100% от ромски произход, но не всички са обхванати, поради невъзможност на родителите им да плащат месечните такси. В с. Звездец има около 25-30 ромски деца до 3 години, чиито майки са самотни и искат откриването на детска ясла, но поради липса на подходяща материална база, такава не се открива. Слабата социална и здравна култура водят до изолация и затрудняват ограмотяването и образованието на ромските деца. Извънучилищни форми за работа с децата не съществуват.

 

Самотно живеещите и социално слаби хора над 65 години са около 1200. Средната пенсия е около 150 лева. Определени са 4 практики за общо-практикуващи лекари, но реално хората се обслужват от 2 лични лекари - 1 в Малко Търново  и 1 в с.Граматиково. Във филиала на Центъра за спешна медицинска помощ в Малко Търново работят само фелдшери. Поради недостига на специалисти, за всяко по-сериозно заболяване трябва да се пътува до Бургас. Общинската болница  е болница за долекуване. Най-близките специализирани клиники се намират  на 72 км. В системата на социалното подпомагане на отчет се водят около 200 души с увреждания, но в действителност те са повече. По-голямата част от инвалидите са засегнати от инсулт и паркинсон, остеопороза; трайно заболяване на крайниците; онкологични заболявания. Инсулино-зависимите диабетици са  над 100. Не са обхванати диабетно болните, които се лекуват медикаментозно. Болните се нуждаят се от специализирано медицинско обслужване и социални услуги по домовете си. Размерът на пенсиите не позволява наемането на болногледачи или заплащането на медицински услуги по домовете.

 

Единствената неправителствена организация на територията на Общината, която предоставя социални услуги за уязвимите групи от населението е Каритас. Традициите в милосърдната работа датират още от втората половина на XIX в., когато грижите за енорията са поверени на Адрианополската мисия на Отците Възкресенци. През 1863 те откриват Българо-католическа гимназия, която прераства в най-голямото българско училище на Балканите. С подкрепата на Отците Възкресенци в Малко Търново се създава детска градина, начално и прогимназиално училище - мъжко и девическо. До 1947 всички, включително и най-бедните момичета и момчета в Малко Търново имат достъп до безплатно образование в местното училище. Израз на стремежа към образование са предучилищната подготовка, т.нар. буковки (изучаване на буквите) за деца от 3 години, заниманията по самоподготовка и стипендиите за отличниците.

 

До 1947 в Малко Търново функционират сиропиталище, което дава подслон на десетки бездомни и полусираци; женско и мъжко благотворително дружество; кооперация и взаимно-спомагателна каса. Духовенството е в основата и на медицинската помощ за населението.

 

Комунистическият режим временно прекъсва тези човеколюбиви традиции, за да се възродят те в годините след 1989, когато е вярващите католици обединени от организацията Каритас създават социална кухня, осигуряват безплатни лекарства, хранителни продукти и спални комплекти за болницата в най-тежките й години; подкрепят с учебни материали и храна учениците; осигуряват играчките за детската градина; събират средства за нуждаещите се от други енории. Наред с тези кампанийни акции, енорийската организация Каритас реализира и редица проекти.

 

Днес доброволците на Каритас проучват нуждите на територията и организират занимания в свободното време на децата, включително и лагери. Включват се активно в домашните посещения  на милосърдните сестри у болни и самотни възрастни, като организират чествания на рождени дни и други празници, изработват с помощта и на децата подаръци за Великден и Коледа.